РОМАНС"ПРЕДЗИМЬЕ"
(с переводом на болгарский)
*
Ольга Мальцева-Арзиани
*
Какое счастье, что ты есть на белом свете,
Мне так светло от нежности твоей,
Тебе дарю закаты и рассветы,
Вершины гор и запах тополей.
Весна в душе, метель нам шепчет сказки,
И в ноябре подснежник на снегу...
А осень разложила свои краски,
Ковер из листьев я соткать смогу.
Шуршим тихонько в золоте берёзок,
Кленовый лист спешит к твоим ногам,
Дрожит осина в ожидании мороза,
Который в лес приходит по ночам.
Уже не осень, утром снег растаял.
Ещё зима не знает прав своих.
И запоздало улетает стая,
В лесу увидев только нас двоих.
Кленовый лист, замерзший ствол осины,
Не по погоде лёгонький наряд,
Всё это называется "Предзимье",
Уж снег идёт, ему ноябрь рад.
Какое счастье, что ты есть на белом свете,
Что у рябины свежий терпкий сок.
Зима грядёт, потом весна и лето...
Вернётся осень, только дайте срок...
* * *
Перевод на болгарском языке: Марии Шандурковой
Какво е щастие, че ти в света си с мене,
от твойта нежност аз съм осветен,
за теб са залези, и утрините бели,
тополите и всички върхове.
В душата пролетна зефир разказва,
ноември със кокиче под снега...
А есента разгръща цветна пазва,
килим от листи аз ще изтъка.
Потрепват тихо златните брезички,
листа от клен са в твоите нозе
и трепетликите в нощта надничат,
че студ нощес гората ще скове.
Не е все още есен, сняг се стапя.
А зимата е още без права.
И отлетява закъсняло ято,
на нас помахва само със крила.
Листо от клен, смразена трепетлика,
не за сезона леко облекло,
и всичко туй нарича се „Предзима”,
че снежното в ноември е дошло.
Че теб те има в този свят е чудо цяло,
рябината и свежият й сок.
Пристига зима, после пролет, лято...
Отново есен, но й дайте срок...
*
Фото из открытых источников.
Присоединяйтесь к ОК, чтобы подписаться на группу и комментировать публикации.
Нет комментариев